От около година не ям месо, включително риба, както и яйца. Наблягам на всичко останали храни обаче, особено на тестените, защото все не мога да се сетя какво пък може да ме засити в замяна на месото. Дотук добре, изключая факта, че наддадох 10 килограма.
Появи се обаче нещо много интересно за докторите и мъчително за мен. Появи се като незаслужаващ отчитане факт, а сега вече заплашва да се превърне в прокоба, от която никой не знае как да се измъкна. Постоянната жажда - един безспорно екзотичен симптом. Какво е заболяването обаче - месеци наред си остава загадка за редица медицински специалисти.
Пия си аз вода. Понякога 5, понякога 6, 7, 8, че и до 9 литра на ден стигам - изчислявам ги лесно, защото с литър и половинова бутилка си се придвижвам из хабитата.
Различни предположения бяха допуснати. Можело да е диабет - отхвърлено бе. Можело да е бъбречна недостатъчност - отхвърлено бе. Можело да е бъг в производство на хипофизната жлеза - отхвърли се. А аз дори не съм щастлива от факта, че не страдам от тези тежки заболявания, защото всичко бих понесла, но не и целодневно всекидневно мъчение от неутолимата жажда и постоянното пикаене - разбира се, че изпикавам всичко, което поема. Като едно перпетуум мобиле, като пречиствателна станция, като водна турбина съм... аз съм нагледна демонстрация на кръговрата в природата! О, да не забравяме и бирата, с която се наливам вечер, за разнообразие.
Добре де, да не би да е свързано по някакъв необясним засега начин с факта, че станах вегетарианка? Някъде оттогава датира постоянната жажда. Ми не било, нямало как да е.
Опитвах да се държа жадна. Мъчение си е, безсмислено.
Мисля да опитам да ям месо. Не ми е липсвало и на проблясък, откакто го отказах.
Но да видим!
